Любовта е…

Видях тези определения при първото си посещение в блога на Галин. Страхотни са и реших да ги копирам и тук. Защото, виждам, че доста народ наминава. А те са нещо, което искам да споделя

„Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. От тогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.”

Ребека – 8 години

”Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.”

Били – 4 години

”Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.”

Карл – 5 години

”Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.”

Криси – 6 години

”Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.”

Тери – 4 години

”Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.”

Дани – 7 години

”Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си

Емили – 8 години

”Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.”

Ники – 6 години

”Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.”

Ноил – 7 години

„Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.”

Томи – 6 години

„По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.”

Синди – 8 години

”Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.”

Клер – 6 години

„Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.”

Илейн – 5 години

”Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.”

Крис – 7 години

”Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.”

Мери-Ан – 4 години

”Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.”

Лорен – 4 години

”Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.”

Карен – 7 години (каква представа!)

”Наистина не трябва да казваш на някого “Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.”

Джесика – 8 години

“Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада”

Библията

_______________________________________________________________

При Ниили открих невероятно интересна „сториборд“. Или иначе казано: разказ в картинки. С нейно разрешение, понеже и там става дума за любов, я копирам тук. Приятно четене

КОГАТО ЧУВСТВАТА СИ ИГРАЛИ НА КРИЕНИЦА

Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества.

Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
- Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
- Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва, затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА

РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО,

само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта.

ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват.

ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата).

СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.

- Едно, две, три, … – започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ.

Скрил се той зад най-близкия камък край пътя,
ВЯРАТА се издигнала в небесата,

ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА,

който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО

много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро – за КРАСОТАТА,

хралупата в едно дърво – ами че това е за СТРАХА,

крилото на пеперудата – за СЛАДОСТРАСТИЕТО,

полъхът на вятъра – той е за СВОБОДАТА!

И така, то се замаскирало в слънчевия лъч.

ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си.

ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата),

а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана.

ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето.

И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.

- Един милион, – изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето. Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА.
После чула как ВЯРАТА спори с Бога,

а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ.

Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост.
Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени:
ТАЛАНТЪТ – в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА – в тъмната пещера, ЛЪЖАТА – в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка…