Ще опитам

Подерният ден на скъсани нерви и тих бяс. Заради това, че не мога да откажа услуга на уж близък за мен човек, който обаче знае само да иска. Но има полза и тя е:
# НЕ! Извинете ме, но не съм длъжна да живея чужд живот – имам си или искам да имам свой собствен. И ще се опитам да открия какъв искам да бъде той. До тук бяхте с очакванията и претенциите си!
# Очевидно е, че много хора, които съм смятала за приятели, не са такива. Това пролича, когато тук помолих да се обадят и когато по Коледа разпратих n брой sms-и, на които отговориха двама-трима. Е, време е да спра с илюзиите. Приятели може и да нямам мноооооого. Но ще се опитам тези, които имам да са близо до мен. По-близо от сега. Виновна съм пред вас – нямаше ме дълго.
# Ще опитам да се науча пак да се усмихвам. Напоследък попадам на хора, които се старят да ме карат да го правя. И ги обичам затова.
# Ще се опитам да разбера коя съм аз. А за сега знам само, че на 31 животът все още тепърва ми предстои. Съдбата ми е спестила толкова много неща, които хората покрай мен преживявят стоически. Няма да позволя да тъна в сълзи и самосъжаление, след като всеки ден ми представя нов шанс да бъда добра с някого, който го заслужава. Може би някой има нужда от мен, а заета със себе си го пропускам.