За добрите хора и кофти случките
21 януари 2009
От край време забелязвам, че колкото си по-добър, принципен, морален, етичен или каквито още синоними могат да се добавят в положителна насока към определението за даден човек, толкова повече съдбата ти се подиграва и ти сервира негативни емоции от всякакво естество. Защо например услужливият и себераздаващ се човек в един момент остава без приятели, тогава, когато са му най-необходими? Или защо тези, които винаги са спазвали правилата получават най-силните шамари от живота, докато други, които живеят, погазвайки всичко онова, на което са ни учили, че е редно, се радват на крепко здраве, спокоен сън и безметежно щастие?
Дали сами си причиняваме лошотиите, себеобвинявайки се, защото, когато нещо лошо се случи „трябва да има виновен“, а нали сме добри, не може да е някой друг, трябва да сме ние? Себеизяждаме се, себеунищожаваме се, виним себе си за грешките на другите… Поемаме цялата вселенска вина и се срамуваме от себе си.
Защо? Защото имаме морал? Защото имаме прекалено силно чувство за правилно и неправилно? Защото родителите ни са ни научили, че не бива да правим/мислим/чувстваме разни неща?
Несправедливо е. Нередно. Не е честно тези, които спазват правилата да не получават отплата за добрината си. Не че го правят за всемирната любов. Правят го, защото само така могат. Но все си мисля, че за тяхната добрина трябва да има някаква отплата тук и сега, а не в някакъв несигурен рай. Някак ми е трудно да приема, че всичко е с цел, която трябва да те подложи на изпитание. Ако вярваш в Бог, може би е по-лесно – той те проверява с някаква си негова презумпция. Или можеш да приемеш, че всяко нещо, което ти се случва трябва да те подготви за целта на живота ти… естествено, ако вярваш, че има такава.
Някои хора смятат, че всичко, което не те убива те прави по-силен. Обаче един приятел веднъж сподели, че стоманата се троши, а желязото се огъва. Не зная, но трябва да има справедливост. Не може да няма. Иначе за какво живеем? За да богатеят и дебелеят простаците и използвачите? За да виждаме ден след ден как безнравствени „личности“ получават всичко наготово, докато тези, които полагат труд, стоят и гледат живота отстрани…
Искам добрите хора около мен да бъдат щастливи. Признати и спокойни. И поне веднъж кофти случките да отидат по предназначение.
21 януари 2009 at 2:33 pm
Мани ги богаташите и простаците… Нека да си живеят… Доста често тяхната продължителност на живота е кратка. 2Pac мисля, че беше казал че пред „куршума всички са равни“. А тях ги стрелят бая… А ако погледна в ретроспекция назад, всичко което се е случило е имало своите последствия, които пък повечето случай са довели до нещо по-добро. Тъй че, горе главата, зарежи мислите за лошите други, добрите наоколо и си прави хубавото. Положителното мислене води до положителни изживявания, отрицателното… до никъде
И в най-лошото можеш да намериш нещо което да плюс 
21 януари 2009 at 6:27 pm
Нали знаеш колко много, много, много те обичам
П.П. Теб цитирам по-горе.
П.П.П. Не е негативно мислене в случая, а просто отбелязване на факт. С който не мога и не мога да се примиря.
23 януари 2009 at 11:56 am
Знам
И аз теб 
П.П. пак знам
П.П.П. така и предположих
23 януари 2009 at 2:14 pm
В живота, за съжаление добронамереността се наказва. Колкото и да е добронамерен човек спрямо останалите, в основата си е егоист. Егоизмът струи през порите на всеки един, независимо дали при едни е само лек полъх, а при други – зловеща миризма. Все пак егоизмът е част от инстикта за самосъхранение. Но няма да се плашите, понякога и добрите отцеляват. Разбира се не дават такава голяма популация като другите, но достатъчна за да ги има, но и недостатъчна за да се срещнат по между си и възпроизведът. Представяте ли си това дете колко ще е нещастно в тази ситуация, наследило цялата тази доброта. За това природата се грижи добряците да не се срещат. За това „на който му е сърце меко, дупе да му е яко”. Лекарството е по една доза „майната му” на ден, ако искате да останете от „малцинствата”, а ако не – бъдете комформист, станете зъл
и си щетете седалищните мускули.