Не, сега не е за поезия!

Харесва ми идеята, че дори аз да не мога вече да пиша, има изписани хиляди стихове, които успявам да почувствам свои. Които ме карат да усещам живот, тръпка, емоция… Тази страница ще е посветена и запълнена с текстове, които ми бъркат в душата и ме карат благородно да завиждам на авторите им.

Коментарите са разрешени. Добавянето на текстове – също.

Първите две не са тенденциозно търсени, просто днес ми попаднаха и наистина ме плениха. За кой ли път.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно -
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Евтим Евтимов

***
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря …
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

Евтим Евтимов

**********************************************************************
ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря – край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с лъчите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

Димчо Дебелянов